На какво прилича повече вдигането на лихвите - на вземане на антибиотици или стероиди? Бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс смята, че е първото; аз бих казал второто, пише за Financial Times Питър Орсзаг, главен изпълнителен директор на Lazard Financial Advisory. А отговорът има значение, защото би трябвало да определи дали Федералният резерв и Европейската централна банка ще поставят на пауза настоящите си цикли на затягане на паричната политика.
При антибиотиците е по-добре да вземете цялото си лекарство дори ако вече се чувствате по-добре след няколко дни. Що се отнася до кортикостероидите, когато се използват в умерени количества, те могат да намалят възпаленията и да контролират реакциите - но приемането им в твърде големи количества или за твърде дълго можете да застраши цялата имунна система.
И в това се крие основната дилема за централните банки. Разумните оценки предполагат, че по-голямата част от икономическото въздействие на повишаването на лихвените проценти на Фед все още не е усетено напълно.
Тази дилема се усложнява от три фактора. Първо, и Фед, и ЕЦБ бяха твърде бавни в преминаването към затягане. Така че, разбираемо, те сега демонстрират плама на новопокръстения и може да прекалят в доказването на своята рестриктивност. Те обаче трябва да претеглят не само реалните икономически щети, които биха дошли от прекомерната стриктност, но и заплахата за доверието в тях от необходимостта да обърнат курса през следващата година.
Което ни води до второто и по-важно усложнение: повишената несигурност около инфлационния процес. В САЩ вече имаме два поредни окуражаващи доклада за потребителските цени. Цените на много потребителски стоки падат. Товарните тарифи са намалели с повече от 90 процента за някои кораби, а фабричните срокове за доставка започват да се свиват. Официалните данни също така остават механично повишени от настоящите наеми и този компонент ще намали инфлацията в бъдеще.
Най-голямото безпокойство е натискът върху заплатите, който все още не е спаднал, но който в крайна сметка би трябвало да бъде повлиян от намаляващите работни места. Във всеки случай последните изследвания, включително от МВФ, сочат, че рискът от така наречените спирали заплати-цени, които биха могли да вкоренят инфлацията, може да е по-нисък, отколкото се смяташе досега.
В Европа двигателите на инфлацията са различни, но заключението е сходно. По-голям дял от общата инфлация в Европа се дължи на цените на енергията и храните, които са по-трудни за укротяване чрез паричната политика. Така че спирането на цикъла на затягане е по-логично за ЕЦБ, отколкото за Фед. И все пак централните банки по света, включително Фед и ЕЦБ, продължават да настояват за повишаване на лихвите, като обещават такова в бъдеще.
В този контекст рискът от прекаляване както чрез допълнителни увеличения на лихвените проценти, така и чрез продължаващо количествено затягане е значителен. Финансовите условия се затегнаха значително през тази година. Измерителите на стреса, които включват въздействието на силата на долара, са близо до върховете от предишни кризи.
Ако САЩ или еврозоната влязат в рецесия през 2023 г., възможностите за облекчаване на фискалната политика ще бъдат меко казано ограничени. Резултатът ще бъде натиск върху централните банки да обърнат затягането си - въпреки че по ирония на съдбата въздействието на такова обръщане ще дойде твърде късно. Вместо да вдигат лихвите и след това да ги свалят, не е ли по-добре за централните банки да направят пауза и да преценят какво е необходимо?
Третото усложнение е лимитът на държавния дълг на САЩ и свързаните с него рискове за финансовите пазари. Ръководството на новата Камара на представителите в Конгреса (в ръцете вече на републиканците – бел. прев.) обеща да използва лимита на дълга като лост, за да поиска съкращения на разходите и други отстъпки, които вероятно ще се окажат неприемливи за администрацията на Байдън. Повишената несигурност относно лимита на дълга, съчетана с намалената ликвидност на пазара на държавни облигации, би трябвало да направи Фед по-предпазлив по отношение на бъдещата си политика.
Въпреки тези съображения някои биха казали, че паузата е опасна, тъй като нито Фед, нито ЕЦБ могат да рискуват да изостанат от инфлацията и да изпаднат в ситуация, аналогична на тази от 70-те години, когато инфлацията се вкорени. Но спирането на цикъла на затягане, докато има по-добра представа за въздействието от това, което е направено до момента, не изключва да се направи повече по-късно, ако е необходимо. И за разлика от 70-те години, инфлационните очаквания остават забележително закотвени.
Няма съмнение, че централните банки са изправени пред труден избор. Но за тях е много по-добре да затегнат по-малко и да изчакат въздействието на решенията си, отколкото да затегнат прекалено много и да понесат икономическата цена. Понякога най-добрият начин на действие е да изчакате да видите. Сегашният момент е такъв. Ако не се появят нови доказателства, че инфлацията се покачва, централните банки трябва да направят пауза от три до шест месеца и след това да оценят състоянието на икономиката.


Тъжна вест! Бивш футболист загина в каасрофа
МВР започна масови проверки на тировете
Лудогорец назначи германски треньор
Хванаха за ден 35-ма шофьори с алкохол или наркотици
Technoprobe е поредният AI победител в Европа с ръст от 330% за година
Бърнам трябва да се еманципира от Стармър, ако иска да успее на Даунинг стрийт
Най-старата млечна компания в Италия използва нов начин за заем срещу сирене
Кой всъщност поддържа изкопаемите горива живи? Данъкоплатците
Светът има проблем с аншоата
Как Chrysler пропусна да се конкурира с Ferrari
Никога не сте виждали такъв Франкенщайн!
Как Льо Ман 2026 роди нова глобална марка
Българска група крадяла коли от Германия, като ги вземала под наем
Renault на два пъти отказа да продаде акции на BYD
Паднали дървета, силен порой удари София, екипи проверяват критични точки в града
Кои от любимите ни храни имат малко мазнини?
България изпрати по последния й път поетесата Надежда Захариева, оставила незаличима следа
50 занимателни детски игри за лятото